Macallan Logo

The Macallan

Шотландците дестилирали уиски от векове, но до началото на 19-ти век неговото производство било контролирано от Англия. Заради високите налози шотландците произвеждали уиски нелегално. Всички казани за дестилация били скрити под земята, между скалите, или в гората. На повечето от тези тайни скривалища днес се намират едни от най-известните уиски дестилерии в Шотландия. Един район по долината на реката Спей (Спейсайт), известен като Гленливет, се славел с отличното си качество и било сред любимите на крал Джордж IV. През 1823 год. е приет “Закона за акцизите”. Чрез него се въвежда лиценз за дестилация и данъкът става 10 лири на година плюс минимална ставка за галон уиски. Налогът бил поносим и след повече от 150 години контрабандно производство дестилериите излизат на повърхността.

Един от първите производители получили лиценз за дестилация е Александър Рийд. Александър е фермер и учител. През 1824 година той наема от графа на Сийфилд осем акра земя над реката Спей непосредствено до селището Крейгелаки (Craigellachie) и регистрира своята компания Alexander Reid & Co. Мястото е познато в околността като Макалън. Името “Macallan” най-вероятно произлиза от две галски думи: “Magh”, която означава плодородно парче земя, и “Ellan” от името на ирландския монах St. Fillan, който проповядвал християнството из Шотландия през VIII век. Рийд управлява фермата и дистилерията до смъртта си през 1847 г., след което е наследен от неговия син, който също носи името Александър. Синът почти веднага сключва съдружие с търговеца на зърно Джеймс Дейвидсън и Джеймс Шиърър Прийст. След смъртта на Александър през 1858 година Джеймс Дейвидсън става едноличен собственик на дестилерията. По време на управлението си Дейвидсън става известен с това, че за своето уиски изкупувал само най-качествения ечемик в околността.

След смъртта на Дейвидсън през 1868 г. дестилерията е наета от Джеймс Стюарт, който по това време управлява няколко дестилерии в околността. През 1886 г. той закупува дестилерията и прилежащата ѝ земя от графа на Сийфилд. Последвалата продължителна рецесия и изграждането на нова дестилерия в Глен Ротес (Glen Rothes) са причината Стюарт да изпадне в сериозни финансови затруднения. През 1879 г. френските лозя са покосени от филоксерата. В продължение на повече от десет години популярното в Англия френско бренди изчезва напълно и интересът към шотландското уиски започва осезаемо да се засилва.

История на дестилерията Macallan отваря нова страница през 1892 г. През тази година тя е закупена от Родерик Кемп. За да акцентира на известната ѝ локация в Гленливет, той преименува компанията на R. Kemp Macallan — Glenlivet. новият собственик веднага пристъпва към мащабно строителство и подобрение на наличните мощности. Изградени са нови складове за отлежаване. До края на столетието производството значително се увеличава. По време на управлението си Кемп въвежда повечето от основните качествени стандарти на дестилерията Macallan. Едно от тях е отлежаването на уискито само в бъчви от испански дъб, в които преди това се е съхранявало шери. Въпреки че Кемп умира през 1909 година, дестилерията остава под контрола на семейството му чак до 90—те години на 20-ти век.

След бума си в края на XIX век блендираните скочове доминират на пазара на уиски за дълъг период от време. Продукцията на Macallan е високо ценена и много търсена от производителите на блендирано уиски за техните луксозни марки. Както и останалите дестилерии и Macallan произвеждат също така и ограничено количество от малцово уиски, което по това време почти изцяло се консумира от местното шотландско население. През 1970 г. компанията започва изграждането на ново поколение казани и през 1974 г. капацитетът ѝ е увеличен с още шест дестилатора.

За да се възползва максимално от заслужено растящата си популярност, компанията взема решение да пусне на международния пазар първият официален сингъл малц наречен The Macallan. The Macallan има незабавен успех и се превръща в един от големите посланици на категорията сингъл малц по целия ​​свят. В средата на 80-те малцовото уиски започва да предизвиква интереса и на колекционерите. Уискито бързо се превръща в един от най-търсените етикети, особено след пускането на първите бутилки от безценното им 60—годишно уиски.

 

The Macallan през 60-те

През 1963 г. на пазара излиза Glenfiddich 12 YO. Любителите на шотландско уиски по света започват да откриват, че сингъл малцовото уиски има по-изразителни характеристики от тези на блендовете. Рязкото повишаване на интереса поощрява производителите да заделят все по-голяма част от своята продукция за по-продължително отлежаване. В дестилерията The Macallan усещат полъха на промяната много по-рано и започват да заделят значителна част от своето уиски още през 50 — те години. Постоянно растящият интерес към тяхното уиски не заслепява компанията. В дестилерията следват стриктно метода на производство и не правят компромис с качеството. Вместо да инсталира нови казани с по-големи размери, компанията започва да увеличава количеството им. Те са убедени, че техните малки месингови казани са от фундаментално значение за тяхната идентичност. През 1965 г. техният брой е удвоен и достига 12.

The Macallan през 70-те

На следващата година Макалън добавя още три, с което общият им брой достига 21. Към края на 1975 г. продажбите на компанията достигат 1 милион. Увеличеният капацитет позволява на компанията да заделя все по-големи количества дестилат, който в определен момент да излезе на пазара като сингъл малцово уиски. През 1977 г. компанията вече реализира продажби от над 2 млн. лири. Интересът към шотландския сингъл малц започва да става все по-голям. Потребителите искат повече информация и желаят да се докоснат до магията на автентичното шотландско уиски. В отговор на този интерес през 1977 г. компанията възстановява старата господарска къща Easter Elchies House, която се намира в имота на дестилерията и я превръща в туристическа атракция. Едновременно с това тя започва да служи и като офис на международния дистрибуторски отдел.

The Macallan през 90-те

В началото на 90-те на пазара започват да доминират шепа големи компании. В началото Macallan — Glenlivet успяват да останат настрана от поглъщанията и сблъсъците между големите играчи. В средата на 90—те Highland Distillers, които дистрибутират продуктите на марката, започват да правят постъпи за по-голям дял в Macallan — Glenlivet. През януари 1996 г., Highland Distillers се възползват от своите 26% в компанията, които през 1990 са прехвърлили към Remy Cointreau, заради договор с кръстосано акционерно участие между двете групи. През юли 1996 г., Highland Distillers сключват споразумение с японската компания Suntory. Двете компании обединяват своите дялове в Macallan — Glenlivet (Highland Distillers 26% и Suntory 25%) в ново съвместно предприятие: HS Distillers. Highland Distillers имат контролният пакет акции в HS Distillers, а Suntory се съгласяват да действат като мълчалив партньор и да осигурят разпространение на уискито в Япония.

В края на 2013 година от The Edrington Group обявяват плановете си да преместят производствените мощности на Macallan в нова дестилерия. Плановете са строителството на новата дестилерия да започне през октомври 2014 и да завърши през 2017 г. Новата дестилерия е предвидена да бъде построена в близост до действащата към момента. Проектът включва също и нов посетителски център.

Новата дестилерия на стойност от £100 млн трябва да задоволи постоянно растящото търсене на The Macallan. В момента дестилерията произвежда 9,5 млн. литра дестилат годишно. Капацитета на новата дестилерия е 15 млн. литра.

Продукти на The Macallan

Продуктът беше добавен в количката!
Продуктът беше премахнат от количката!