Розето и неговите много лица
Розето, противно на масовите вярвания и предположения, не се получава при смесването на бяло и червено вино. То се произвежда по технологията на бялото вино, но от червено грозде. Цветът му идва от краткия контакт с ципите, откъдето освен багрите, идват и ефирните танини и плодовата интензивност. Колкото по-дълго гроздето ферментира с ципите, толкова по-интензивни са неговите вкус и цвят.
Някои розета са направени по метода Saignée (кръвопускане на френски): когато при червеното вино се търси повече танин и цвят, то се концентрира, като част от гроздовата мъст се отделя в ранен стадий, след лекото й оцветяване. Червеното вино се концентрира, а въпросната мъст се ферментира отделно за розе.
Начинът на производство, както и самият сорт грозде определят различните стилове на розето: от жълтеникаво, през керемидено, светлочервено, виолетово, оранжево, яркорозово с вкусове, вариращи от ягода през череша, малина и кайсия, до цветя и билки. По принцип по-бледите розета, в стил Прованс са по-ефирни и елегантни, с аромати на червени горски плодове, лавандула, мащерка. По-плътните, които са характерни главно за средиземноморските страни с по-топъл климат като Гърция, Италия и Испания, са с много по-интензивни аромати и вкусове на горски плодове, понякога дори на захарен памук или бонбони.
Въпреки че става интересно за публика, критика и изби едва преди около петнайсет години, розе се произвежда от древни времена, а именно от 600 година пр. Хр. Считано в началото за поредната краткотрайна мода, то съумя да докаже, че е много повече от вино за пикник и, наред с италианското пино гриджо, бележи сериозен ръст на продажбите на все повече пазари.
Розето е ултимативният партньор на различни храни, сезони и поводи и затова често е избирано като алтернатива на специфичните бели и червени. Дали е паста, или свинско месо, дали е през лятото, или зимата, дали е на маса, или на поляна, розето е винаги удачен избор. Освен това е интересно да знаете, че единственото розе, което може да бъде произведено чрез смесване на бяло и червено вино е … розовото шампанско. За останалите вина това е забранено.
България се справя много добре с розетата през последните години и днес почти всяка изба произвежда розе. Преди десет години модата беше по-скоро в стил “наситен и плътен цвят”, сега преобладаващата част от българските розета са ароматни, с блед цвят и в елегантен, провансалски стил. Използват се както интернационални, така и местни сортове.
Също като бялото вино, розето се сервира в средно голяма, универсална винена чаша, за да може да се аерира и да разтвори ароматите си. Температурата на сервиране трябва да е една идея по-висока (около 10-12°С), тоест да бъде добре охладено, но не и твърде студено. Ако имате колебания, просто следвайте правилото 20:20, а именно: бялото и розето се вадят от хладилника 20 минути преди консумация, а червените трябва да се сложат в хладилника 20 минути преди консумация, за да достигнат „стайната температура“ от миналия век, а именно 18°С.
