Jack Daniel’s
Jack Daniel’s Производство
Използва се вода от кладенеца Spring Distillery, който произвежда 3000 литра чиста прясна вода в минута, филтрирана през варовик. Важно е да няма желязо във водата, защото дори малкото съдържание на желязо придава на уискито неприятен метален вкус.
За производството на алкохол се използва комбинация от 80% царевица, която придава на уискито сладък вкус, 12% ечемичен малц и 8% ръж. Продуктите се смесват във ферментатори с обем от 150 000 литра с остатъците от предишната ферментация и се оставя за известно време. Скоро дрождите започват да абсорбират захарта, в процеса се образува алкохол и се отделя въглероден двуокис. След 6 дни по-голямата част от захарта се превръща в алкохол. Част от сместа ще остане до следващата ферментация, а останалата част се загрява, за да се отдели алкохола. Алкохолните пари се отвеждат в дестилатор, който произвежда алкохол, наричан зелено уиски. Зеленото уиски се филтрира през дървени въглища, получени от захарно кленово дърво, като целият процес на филтриране трае около 10 дни. Филтрираното уиски се трансферира в нови обгорени 200 литрови бъчви от американски дъб, които ще придадат цвят и аромат на уискито.
Процесът на производство, уникален за уискито в Тенеси /Tennessee Whiskey/, е известен на света под името Lincoln County Process. Всички други американски методи за производство на уиски са класифицирани като бърбън.
По закон всяко американско уиски трябва да е отлежало най-малко 2 години, но уискито Jack Daniel’s е на възраст поне 4 години.
История
1875: След като наследява собственост от баща си, Джаспър Нютон „Джак“ Даниел основава законно регистриран бизнес за дестилация с партньора си Дан Кал, който, между другото, въвежда Джаспър Даниел в тайните на дестилирането в юношеските им години. Малко след това, когато Дан Кал напуска бизнеса по религиозни причини, Даниел поема цялото предприятие.
1880: Джак Даниелс притежава 15 дестилерии.
1897: Първите квадратни бутилки на Джак Даниелс са в продажба.
1904: Джак Даниелс придобива популярност, след като получава златен медал за най-добро уиски на Световното изложение в Сейнт Луис.
1907: Поради здравословни проблеми, Джак Даниел предава дестилерията на двамата си племенника. Единият от тях – Лем Мотлоу скоро изкупува дяла на другия племенник и остава собственик близо 40 години.
1910: Тенеси приема закон, забраняващ продажбата на алкохол в целия щат, който на практика забранява на Джак Даниелс да го разпространява законно. Поради забраната в Тенеси, компанията мести процесите на дестилация в Сейнт Луис, Мисури и Бирмингам, Алабама. След известно време фабриката в Алабама е спряна в съответствие с подобен закон за забрана на алкохола и в този щат. Клонът в Сейнт Луис също спира, но вече заради въвеждането на национална забрана за продажба на алкохол през 1920 година.
1911: Основателят на марката Джак Даниелс умира от отравяне на кръвта.
1938: Лем Мотлоу става щатски сенатор в Тенеси и лобира за възобновяване на производството на уиски на Джак Даниел в родния му град Линчбърг.
1942 – 1946: Джак Даниел прекратява дейността си заради Втората световна война.
1947: Мотлоу почива, като завещава предприятието на децата си: Робърт, Райгор, Дан, Конър и Мери
1956: Компанията е продадена на Brown-Forman Corporation.
1972.: Дестилерията Jack Daniels е вписана в Националния регистър на историческите места.
2006 – 2015: Компанията спонсорира екипите на V8 Supercar Perkins Engineering и Kelly Racing.
