Добрият бърбън идва с опита. Нашият е 225-годишен...
Jim Beam и началото на неговата 225-годишна история
През 1740 година, когато САЩ са все още „Тринадесетте колонии“, семейство Бьом пристига в Америка, решени да изживеят колониалната мечта. 48 години по-късно, те се местят там, където сега е разположен централен Кентъки и американизират немското си име на „Бийм“. Топлите лета, меките зими и варовитите извори, правят техния нов дом идеален за… правилно се досети… за отглеждането на царевица. Не беше ли това, за което си мислиш? Е, не се притеснявай, историята с бърбъна скоро предстои.
В края на 18-ти век, в Западна Пенсилвания, германски, шотландски и ирландски заселници вече произвеждат уиски от ръж, по рецепти, които донасят със себе си от родните места. Когато американското правителство започва да предлага стимули за преместването на заселници на запад и за отглеждането на царевица, много от тях, заедно със семействата си се установяват в Кентъки, регион Вирджиния (странни времена, наистина). Сред тези фермери бил и Якоб Бийм, който както и много други, използвал рецептата за уиски на баща си, за да дестилира излишната царевица в един нов, по-сладък вид уиски. Така се ражда бърбънът и се поставят основите на Jim Beam.
19-ти век
Може би най-доброто решение, което Якоб Бийм взел, е било да продава своя бърбън. Той продава първата си бъчва Old Jake Beam Sour Mash през 1795-та година, точно три години след като Кентъки официално е станал щат. Неговият бърбън бързо станал любим в региона – това не е никак малко постижение, взимайки предвид факта, че в началото на 19-ти век Кентъки бил дом на приблизително 2000 дестилерии.
През 1820 година Якоб Бийм предал дестилерията на изключително проницателния си син, Дейвид Бийм. По това време, бърбънът можел да се дистрибутира практически само на локално ниво, затова вместо да го бутилират и продават в магазините, както правим днес, хората носели собствени съдове в дестилерията и им ги пълнели директно от бъчвите. Дейвид, обаче предусетил предстоящата промяна и взел решението да разшири дестилерията с цел бъдещо развитие и преминаване от казани към колони, с които да осигурява непрекъснато производство. Той преименувал бърбъна на “Old Tub”, за да съвпада с името на дестилерията.
По време на Гражданската война, бърбънът достигнал такава популярност, че дори генерал Юлисис С. Гранд се превърнал в негов запален почитател. Поради успехите на генерала, за президента Линкълн се твърди, че е казвал следните думи по негов адрес: „Разберете какво пие той и изпратете една каса и на останалите ми генерали.
Нашето минало е само половината от историята. Най-доброто тепърва предстои.
Сухият режим в началото на 20-ти век
Представи си цял живот да работиш за постигането на една цел и внезапно да ти кажат, че тази цел вече не е законна. Точно това се случило с Джим Бийм и в рамките на 13-годишния „Сух режим“ той бил принуден да се откаже от делото на неговия живот. Този период маркира единственото време от 220-годишната ни история, в което нашето семейство не е дестилирало бърбън. Излишно е да казваме, че няма много от историята на бърбъна, което да се помни от тези времена, но Джим Бийм далеч не се предал. За да издържа семейството си, той се насочил към въгледобива и отглеждането на цитрусови плодове. За наше щастие, той не бил особено добър в нито едно от тези две занимания. И все пак нещо хубаво се случило на семейство Бийм в тези времена, когато дъщерята на Джим - Маргарет, се омъжила за Фредерик Буукър Ноу. Техният син -Фредерик Буукър Ноу Втори щял да се превърне в Мастър дестилър, продължавайки традицията на семейство Бийм.Когато „Сухият режим“ най-накрая паднал през 1933-та година, Джим Бийм не празнувал. Вместо това, на зрялата възраст от 70 години, той здраво настъпил педала. С помощта на семейството и приятели, Джим Бийм наново построил на ръка своята дестилерия в Клермонт, Кентъки, само за 120 дни. Но дори и тогава отказал да празнува, защото искал, първото му питие от 13 години насам, да бъде именно от неговия бърбън. През 1935-та година, първата партида от произведен след Режима бърбън била готова. Но Джим Бийм вече не притежавал правата върху името „Old Tub“, затова той продал първата си нова бутилка като Бърбънът на полковник Джеймс Б. Бийм. Най-накрая, човекът познат днес като „Полковникът и Легендата“ можел да празнува.
Възраждането на бърбъна в средата и края на 20-ти век
Знаейки, че зависи изцяло от отличителния вкус на своя бърбън, всеки уикенд той носел вкъщи кана с проба от собствената мая, за всеки случай. До ден днешен, ние все още използваме същия щам мая, а пра-внукът на Джим Бийм, продължава да взима със себе си проба от нея всеки уикенд у дома. Заради всичко, което полковник Джеймс Б. Бийм постигнал за времето си, през 1935 година неговият син Т. Джеремая пре-основал отново дестилерията под името Jim B. Beam Distilling Company и нарекъл нашия бърбън Jim Beam®, в чест на своя баща.T. Джеремая „Джере“ Бийм помагал на баща си в ръководенето на семейния бизнес от началото на отварянето на новата дестилерия. А през 1946-та година, малко след края на Втората Световна война, той официално поел управлението. Подобно на Jim Beam, бърбънът като цяло започнал да се развива оттам, откъдето е трябвало да спре преди „Сухия режим“. През 1938-ма година, ментовият джулеп е представен като традиционната напитка на Дерби-то на Кентъки, което допълнително разпалило огъня. През същата година, дестилерията Jim Beam пуска на пазара своя втори продукт – Jim Beam® Rye – една по-суха и пикантна версия на сладкия бърбън Jim Beam. През 1954-та година, Jim B. Beam Distilling Company отваря втора дестилерия на 10 мили разстояние в Бостън, Кентъки, за да посрещне нарастналото търсене на бърбън. А през 1964-та година, възходът на бърбъна към славата достигнал върха си, когато президентът Линдън Б. Джонсън го обявил за „Националния Алкохол на Америка“.
Ренесансът на бърбъна в началото на 21-ви век
През 1992-ра година, Буукър е наследен от неговия син и настоящ по това време главен технолог, Фредерик Буукър Ноу Трети. Фред Ноу се превърнал в седмо поколение главен технолог от семейство Бийм, а през 2005-та година, напълнил десетмилионната бъчва с Jim Beam. Но Фред щял да направи много повече от това да напълни рекорден брой бъчви. Също като своя баща, той имал нюх към иновациите и през 2009-та година лансирал Red Stag by Jim Beam. Този ликьор от черна череша, с инфузия от Jim Beam Kentucky Straight Bourbon Whiskey, изненадал света на бърбъна. С това, широко отворил вратите към нови възможности, вдъхновени от бърбъна.Надграждайки успеха на Red Stag, през 2011-та година Фред лансирал Jim Beam® Devil’s Cut® – по-наситен бърбън, направен от течността, която се абсорбира в дървото по време на стареене. Сякаш, за да бъде насърчен още повече, Jim Beam Devil's Cut® и Jim Beam Black® спечелили златни медали на Световното състезание за спиртни напитки в Сан Франциско през 2012-та. В последствие, Фред създал поредица от нови лимитирани серии.През 2013-та година, Фред Ноу лансирал Jim Beam® Signature Craft и Jim Beam® Distiller’s Masterpiece - повторно издание на бърбън от малка партида и най-доброто постижение на неговия баща. През 2015-та година, той представил Jim Beam® Apple, който скоро щял да се превърне в най-продаваното уиски с добавен аромат в света. Накрая, през 2016-та година, Фред внесъл иновация в света на бърбъна още веднъж, с лансирането на Jim Beam® Double Oak – бърбън отлежал повторно в нова овъглена дъбова бъчва. Излишно е да казваме, че Фред е доста зает. Но той не е приключил с работата си и до ден днешен, продължава да утвърждава мястото на Jim Beam в историята, едновременно като пионер и класик.
Още от създаването ни през 1795 година, всеки Мастър дестилър е намирал възможност да допринесе за нашата историята, търсейки неоткрити пътища за иновации в създаването и насладата от бърбъна. Истинско удовлетворение е да погледнем назад към това, което семейството на Jim Beam е постигнало и знаем, че сега сме това, което сме, благодарение на постоянното ни желание да вървим напред. Със сигурност нямаше да сме тук, ако не бяха всички членове на нашето глобално семейство. 225-тата ни годишнина е време да празнуваме това, което сме били и да погледнем към идващите 225 години, заедно с нашето увеличаващо се Jim Beam семейство. Нека просто кажем, че имаме планове за бъдещето.
