The Macallan

Шотландците дестилирали уиски от векове, но до началото на 19-ти век неговото производство било контролирано от Англия. Заради високите налози шотландците произвеждали уиски нелегално. Всички казани за дестилация били скрити под земята, между скалите, или в гората. На повечето от тези тайни скривалища днес се намират едни от най-известните уиски дестилерии в Шотландия. Един район по долината на реката Спей (Спейсайт), известен като Гленливет, се славел с отличното си качество и било сред любимите на крал Джордж IV. През 1823 год. е приет “Закона за акцизите”. Чрез него се въвежда лиценз за дестилация и данъкът става 10 лири на година плюс минимална ставка за галон уиски. Налогът бил поносим и след повече от 150 години контрабандно производство дестилериите излизат на повърхността.

Един от първите производители получили лиценз за дестилация е Александър Рийд. Александър е фермер и учител. През 1824 година той наема от графа на Сийфилд осем акра земя над реката Спей непосредствено до селището Крейгелаки (Craigellachie) и регистрира своята компания Alexander Reid & Co. Мястото е познато в околността като Макалън. Името “Macallan” най-вероятно произлиза от две галски думи: “Magh”, която означава плодородно парче земя, и “Ellan” от името на ирландския монах St. Fillan, който проповядвал християнството из Шотландия през VIII век. Рийд управлява фермата и дистилерията до смъртта си през 1847 г., след което е наследен от неговия син, който също носи името Александър. Синът почти веднага сключва съдружие с търговеца на зърно Джеймс Дейвидсън и Джеймс Шиърър Прийст. След смъртта на Александър през 1858 година Джеймс Дейвидсън става едноличен собственик на дестилерията. По време на управлението си Дейвидсън става известен с това, че за своето уиски изкупувал само най-качествения ечемик в околността.

След смъртта на Дейвидсън през 1868 г. дестилерията е наета от Джеймс Стюарт, който по това време управлява няколко дестилерии в околността. През 1886 г. той закупува дестилерията и прилежащата ѝ земя от графа на Сийфилд. Последвалата продължителна рецесия и изграждането на нова дестилерия в Глен Ротес (Glen Rothes) са причината Стюарт да изпадне в сериозни финансови затруднения. През 1879 г. френските лозя са покосени от филоксерата. В продължение на повече от десет години популярното в Англия френско бренди изчезва напълно и интересът към шотландското уиски започва осезаемо да се засилва.

История на дестилерията Macallan отваря нова страница през 1892 г. През тази година тя е закупена от Родерик Кемп. За да акцентира на известната ѝ локация в Гленливет, той преименува компанията на R. Kemp Macallan — Glenlivet. новият собственик веднага пристъпва към мащабно строителство и подобрение на наличните мощности. Изградени са нови складове за отлежаване. До края на столетието производството значително се увеличава. По време на управлението си Кемп въвежда повечето от основните качествени стандарти на дестилерията Macallan. Едно от тях е отлежаването на уискито само в бъчви от испански дъб, в които преди това се е съхранявало шери. Въпреки че Кемп умира през 1909 година, дестилерията остава под контрола на семейството му чак до 90—те години на 20-ти век.

След бума си в края на XIX век блендираните скочове доминират на пазара на уиски за дълъг период от време. Продукцията на Macallan е високо ценена и много търсена от производителите на блендирано уиски за техните луксозни марки. Както и останалите дестилерии и Macallan произвеждат също така и ограничено количество от малцово уиски, което по това време почти изцяло се консумира от местното шотландско население. През 1970 г. компанията започва изграждането на ново поколение казани и през 1974 г. капацитетът ѝ е увеличен с още шест дестилатора.

За да се възползва максимално от заслужено растящата си популярност, компанията взема решение да пусне на международния пазар първият официален сингъл малц наречен The Macallan. The Macallan има незабавен успех и се превръща в един от големите посланици на категорията сингъл малц по целия ​​свят. В средата на 80-те малцовото уиски започва да предизвиква интереса и на колекционерите. Уискито бързо се превръща в един от най-търсените етикети, особено след пускането на първите бутилки от безценното им 60—годишно уиски.