Димят: Парадният бял сорт на България?
На световния винен пазар България се приема традиционно за производител на червени вина. По подобен начин гледа на себе си и местният консуматор. Истината е малко по-различна: бели вина и розета се произвеждат и продават в обем, почти равен на този на червените и това не е отскоро. И въпреки че българското бяло вино едва ли някога ще се превърне в конкуренция на Мозел, Елзас или Лоара, то има своето място в местния ни бит и ежедневие.
Димят е по-скоро балкански, а не български сорт, тъй като освен у нас се среща и в района на сръбския град Смедерево, където е познат аналогично като Смедеревка. Разпространен е и в Тиквеш, Македония, в Румъния под името Семендру и в Турция като Дертония. В България се среща по Черноморието, в района на Шумен и Стара Загора, около Варна, Поморие, Преслав и Плиска, както и в Родопите: Хасково и Ивайловград, a също и в района около Чирпан. Димят е топлолюбив и обича варовити почви.
Последните ДНК-изследвания фиксират родителите му: молдовският Coarna Alba, чиито гени откриваме и при Врачанския мискет и Gouais blanc, наричан „Казанова на сортовете“, който е доказан родител на над 80 сорта, най-важните от които шардоне, гаме, саванин, фурминт, блауфренкиш и ризлинг и чието първо споменаване е през XVI век.
Ароматен, цветист и ефирен, димятът е един от най-разпространените бели локални винени сортове. Развива плодов аромат с нотки на узрели праскови, индрише и липа. Неговият вкус е мек с приятна свежест и поради този факт, освен за леки и ароматни вина често се използва и за основа на най-интересните български ракии. Експерименти от последните няколко години показват, че той е подходящ за отлежаване върху фините утайки, за контакт с дъб, за купажиране с по-свежи сортове, както и дори за ферментация с ципите (оранжеви вина).
Поради ароматния си профил сортът се комбинира добре с азиатски храни, но и с балкански гювеч, риби с по-плътно бяло месо, паста и ризото с аспержи и/или сметанови сосове, десерти на основата на сирене, ядки.
