"Вярвам, че да правиш такива отличителни вина е повече философия и начин на живот, отколкото бизнес."
Огнян Цветанов
Винарна Боровица е сгушена сред белоградчишките скали и в близост до едноименното село. Винарската изба е ориентирана предимно към създаването на силно ограничени партиди вина. Те се отличават с ясно изразен характер и носещи спецификата на тероара. Северозападна България е регион, който предлага добри възможности за получаване на грозде и вино с отличителни характеристики.
Поради изключително ограничените количества на преработваното грозде, вината, произвеждани в изба „Боровица“, са в минимални количества, но със силно изявен характер, отразяващ спецификата на тероара. Част от лозята са разположени под известните белоградчишки скали върху червена песъкливо-камениста почва.
Във винарска изба Боровица правят малки серии превъзходни бели и червени вина, розета и ограничена партида от оригиналното естествено пенливо вино Ognyan Tzvetanov Premiere Cuvée. „Като засадихме един клон с Шардоне, оказа се, че при смачкване на гроздето се получава силно наситен портокалов цвят, който впоследствие при ферментация прави нюансите на виното оранжеви. В повечето случаи, за да получат подобен цвят, колегите трябва да настойват виното часове или цял ден. А при нас още в началото се получи цвят „фанта ориндж“. То е една от перлите на нашата изба. Оранжевите вина са хит – в Англия и в САЩ, особено по винените барове. Освен това са рядкост. Хора, които разбират, твърдят за нашето, че не са пили толкова нежно оранжево вино. Първото създадохме през 2008-а. Втори път през 2014-а, която беше малко трудна година. Направихме и през 2017. Възможностите на региона са огромни.“
Климат
По отношение на условията за правене на вино регионът се оказва истински бисер – Северозапазен, както обича да го нарича Адриана. Хълмистият релеф и почвите около Белоградчик, напомнящи за едноименните скали – червени и песъчливо каменисти, са идеална предпоставка за отлични лозя. Наличие на много пещери, разнообразна почва, съвършен климат за хора и за трайни култури. „През деня е топло – обяснява Адриана Сребринова. – Гроздовете успяват да натрупат градусите, необходими за узряване. А нощно време е хладно и лозята почиват. Стане ли привечер, неизменно, от реката ли, от Балкана ли, започва да духа хладен въздух. Тази температурна разлика води до постигане на баланса, така търсен от технолозите.
Грозде
Сортовете им препоръчва техен консултант, французин, работещ към две елитни шата, едното от които е в топ 3 на света. Марсан и Русан е категоричен той. Те очакват някаква Сира. „Белийв ми, белийв ми! – все повтаряше Матийо. Израснал е на такава червеникава почва, с високо съдържание на желязо. Факт е, че той коленичи, когато видя земята, и я целуваше. Вие имате съкровище, вярвайте ми. Беше много амбициран да постигне успех и успя. И ние успяхме. И районът успя. Защото никой не свързваше Белоградчик с грозде, никой не вярваше, че тук може да стане вино. А вината ни още преди 7-8 години стъпиха на световната сцена.“
Тероар
Почвата е уникална. Засаждането трае 3-4 дни. Много горди от построените като войници лозички, те решават да се похвалят. Канят приятели на пикник. Привалява. Изчакват на чаша вино, докато отмине дъждът. Като отиват на лозето, какво да видят, лозичките висят във въздуха. Обясняват им, че ако до седмица не ги презасадят, ще изсъхнат. Те са енолози, винари, но не и лозари. Оказва се, че плугът не се е справил с пясъчно-глинестата почва като бетон и „лапичките“ му са подскачали и не са затискали лозичките. С трактори, краката във вода, петдесет човека – всички, които са се отзовали – за една седмица презасаждат 30 хиляди лозички.