Американски Уиски Прелести – Част I
Уиски историята на Америка започва в периода след 1745-та година, когато заселниците, идващи от Ирландия и Шотландия, пренасят тайната на производството. Оказало се, че ечемикът, използван от тях, може да се замени успешно с други зърнени култури – царевица, ръж или пшеница, които придават на “Водата на живота” различни вкусове и аромати. В различните райони на Америка използвали суровината, която най-добре виреела и се развивала спрямо локалния климат и почва.
Производството и печалбите растели, но младата държава наложила суров данък, за да увеличава прихода на хазната. Решението довело до бунт, който продължил около 3 години, когато бил смазан от армията. Това принудило голяма част от производителите да се насочат към Кентъки и Тенеси. Така започнал истинският уиски ренесанс.
Държавата подпомогнала първите заселници с над 400 акра земя, която се оказала великолепна за отглеждане на зърнени култури, най-вече царевица. Дъбовият материал за производство на бъчви бил в изобилие, водата – бистра, транспортните връзки по големите реки – удобни, а заселниците – жадни за производство и консумация. Предпоставките за развитие на уискито от Кентъки – бърбъна, били великолепни.
„Всеки бърбън е уиски, но не всяко уиски е бърбън“ са казали старите америкакци и наложили строги законови правила за производството му:
- Да се произвежда от минимум 51% царевица
- Да отлежала в чисто нови американски дъбови бъчви
- Да отлежава минимум 2 години в щата Кентъки (разрешено е и в другите щати, но не и извън Америка)
- Да е минимум 40% алкохолно съдържание и да няма никакви добавени оцветители
Характерното и отличително за американските уискита е обгарянето на чисто новите дъбови бъчви, което обогатява вкуса и го различава съществено от събратята му от Шотландия и Ирландия. Причината за обгарянето не е изяснена напълно, но има много версии, от случайно запалване на бъчви, пренасяни към дестилерията, до напълно съзнателно обгаряне от търговец, който е искал стоката му да се отличи от конкуренцията. Каквато и да е истината, се е получил уникален ефект, който различните дестилерии използват. Като например, различни технологии, време и дълбочина на обгарянето. Освен бърбънът останалите разновидности на американското уиски са:
Тенеси – за производство му се използва царевица (не по-малко от 51% в смес от зърнени култури). Две са основните разлики между това уиски и бърбъна – да се произвежда в щата Тенеси и да се филтрира в специална система през кленов въглен. В резултат се получава много по-деликатна напитка.
Царевично – произвежда се от зърнена каша с най-малко 80% царевица (ако царевицата е под 79%, влиза в категория бърбън). Не изисква продължително отлежаване и може да се бутилира почти веднага след дестилацията.
Ръжено – използва се минимум 51% ръж. Отлежава в нови и обгорени дъбови бъчви. Вкусът е по-остър и по-плътен в сравнение с бърбъна.
Пшенично – минимум 51% пшеница. Пшеницата е единственото, което го отличава от бърбъна и прави вкуса по-мек.
Бяло куче – името идва от английското “White dog”. Наричано е още “moonlight” (лунна светлина) и “white whiskey” (бяло уиски). Отличителното тук е, че се бутилира веднага след завършването на дестилацията.
В следващата уиски история от Америка ще ви разкажем за Сухия режим, дестилерии, както и възход и падения през последните 100 години.
Малка част от американския уиски свят се предлага в нашия сайт www.vida.bg, а може да се опитат и в уиски бар Caldo.
