Към блога

Уиски истории

Година след година

Годините на уискито винаги са били от значение и тема на множество спорове и разисквания. Днешната статия не е да каже кои години са най-добрите за дестилата, а да разясни и обогати знанията ви.

Годините на етикета показват най-малкото години на отлежаване на дестилата в бъчватa. В бъчвата, а не в бутилката! Напомняме това, защото са задавани въпроси дали отлежаването се брои и периода в бутилката, а отговорът е твърдо НЕ!

Ако видим означение на етикета 12-годишно уиски, то най-вероятно в дестилата има 13, 15, а дори и по стари дестилати, но никога по-млади от обозначения. Често се поражда съмнение дали наистина се случва годините на отлежаване описано на етикета и отговорът е твърдо ДА! Залогът е твърде голям, за да се заблуждава консуматора, а правилата, законите и контролът са повече от сериозни.

През последните години се наблюдава тенденцията уискита да нямат обозначени години на етикета или така наречените NAS (No Age Statement). Това са уискита, които няма да определим като по-добри или по-лоши от останалите, защото те са част от уиски действителността. Основната причина за разрастване на уискита без години на етикета е огромното световно търсене (предимно от Азия), което води до изчерпване на годишните уискита. Преди 10-15 години никой не е предполагал, че полаганите в бъчвите дестилати няма да са достатъчни. В този момент се намесва маркетинга, който измисля нова серия или подход и заедно с мастър блендъра на марката предлага на пазара NAS вариация. Подобен подход имаха много известни марки, но най-запомнящ за мен е серията 1824 на The Macallan – Gold, Amber, Sienna и Ruby, които нямаха години на етикета и заместиха приключилата серия на годишни вариации Fine Oak. Няколко години след това серията годишни уискита отново се върна, защото вече имаха годишни дестилати и отново върнаха Fine Oak вариациите на 12, 15, 18-годишните си вкусотии.

Ако има нотка горчивина в нас, консуматорите, през последните години, тя е, че цената на NAS разновидностите не беше драматично по-ниска, а дори и същата на годишните. Обозначиха се със запомнящи се имена: Special Release, Master Blender Seria, Distiller’s Edition. През последните 3-4 години на пазара излязоха и Singlе Cask вариации от само една бъчва. За наша радост, имаме и дестилати, бутилирани само за нашия пазар, подобни на: Highland Park Single Cask Bulgaria, Arran Bulgaria, Kilchoman Bulgaria, Big Peat Sofia Edition, които дадоха на феновете уискита без обозначение на годините, но много различни като градуси (предимно над 50), разнообразни бъчви, а това доведе не само до консумиране на течността, а и до нейното колекциониране.

За финал ще спомена, че съм имал възможността да опитвам доста стари дестилати, като 65-годишен Glen Grant, 60-годишен Glenlivet, няколко 50-годишни варианта на други марки, но не съм останал ужасно впечатлен от тях. Когато споменах това на мой стар ирландски приятел, той ми отговори: “Отлежали уискита за отлежали консуматори”. Понякога младостта ни пречи да оценим старите уискита подобаващо, но нека да не си слагаме бариери с годините на етикета, а да дегустираме и да оценяваме уискито по неговата течна душевност, а не по неговото лъскаво облекло.

Различни годишни уискита от целия свят можете да намерите в сайта www.vida.bg или в уиски бар Caldo.