България като Винена Дестинация
Българското вино изживява своя апогей. Това е неоспорим факт. Но коя е България на съвременната световна карта на виното?
След като през 70-те години на 20-ти век България изживява количествен фурор, нареждайки се сред топ 5 на производителите на вино, днес тя без съмнение може да бъде поставена сред водещите винени нации по отношение на качеството.
През последните 15 години, за щастие, се случиха доста позитивни промени. Създадоха се нови и модерни изби и същевременно се усеща завръщане към традиционните сортове като мавруд, памид, гъмза, мискет. Млади енолози с интернационален опит са водещите фигури в съвременното винопроизводство, а това освен модерна технология, означава и мислене за природата и уважение към тероара. Бавно се появява и съвременната форма на винен туризъм, което интересува не само интернационалната, но все повече и локалната публика.
България има древна винена история и виното е неотменна част от бита на многобройни поколения. След турбулентната винена епоха на 20-ти век, през 2018 година България заема 22-ро място в световното производство на вино, а официалното ѝ потребление на глава от населението за същия период възлиза на 17,4 литра годишно, което е значително по-малко от потреблението в други страни винопроизводителки, като например Франция (50,2 л/год.), Словения (42,3 л/год.), Австрия (31,3 л/год.) и Румъния (27,1 л/год.). Статистиката обаче е ненадеждна, тъй като тази на Националния статистически институт посочва, че потреблението на глава от населението е едва 4,5 литра на година.
По отношение на засадените площи, България се нарежда до Гърция и Сърбия с около 60.000 хектара площи с лозя. Официално, винопроизводителите са малко под 300. Годишно се произвеждат около 1,5 милиона хектолитра, като интересна тенденция е това количество да се консумира предимно на локалния пазар, за разлика от засиления износ преди години. Интересен феномен е и това, че през последните години продажбите на бяло и червено българско вино са почти изравнени. За сравнение, преди години, червеното е заемало почти 75% от потреблението. Расте и интересът към производството на розе.
Климатът в България е изключително подходящ за винопроизводство, имайки предвид умерено-континенталния пояс и сходството му с региони като Бордо. Освен това има разнообразие на естествени уникални тероари, например Мелник с неговите песъчливи почви и средиземноморско влияние.
Четирите сезона, средната годишна температура от 14.7°C, валежи за година между 470 и 950 литра/м2 и слънчевата светлина между 2200 и 2500 часа годишно, правят България един истински винен рай. Почвите са разнообразни: от канелени и сиво-дървесни, до хумусно- карбонатни, киселинни, черноземни, планински, алувиално-ливадни и дълбоки, и плитки пясъчни. Всички те са изключително благоприятни за развитието на лозя.
За съжаление, по отношение на районирането има още какво да се желае. Все още по закон България се дели само на две географски винени области: Дунавска равнина и Тракийска низина, което прави трудно сегментирането и разпознаването на специфичните регионални особености. Например вино от Мелник се обозначава като вино от Тракийска низина, което освен географски, така и най-вече във винено-стилистично отношение не отговаря на истината.
През 60-те години на 20-ти век е имало малко по-специфично разпределение, към което се стреми да се върне и днешното законодателство. Петте главни винени региона, според различните почвени и климатични условия в страната, са Дунавска равнина, Черноморски регион, Розова долина, Тракийска низина и Долината на река Струма. По отношение на сортовете, червените все още имат превес с около 60% пред белите (30%) и десертните (6-10%). Най-засажданите червени са мерло, каберне совиньон, памид и гъмза, а от белите ркацители, димят и шардоне. Напоследък в България има и много експерименти с нови интернационални сортове като сира, каберне фран, пино ноар, санджовезе, темпранийо, малбек, а от белите с вионие, алиготе, ризлинг, совиньон гри, грюнер велтлинер.
В България има прекрасни условия както за винопроизводство, така и за винен туризъм. В последните 10 години, наред със създаването на нови изби, се мисли все повече и за представянето на виното на крайния потребител директно в избата. Създават се хотели, дегустационни зали, винени маршрути. Несъмнено България вече произвежда качествено вино, като само за 2016 български вина са спечелили над 150 медала от интернационални конкурси.
