Совиньон блан: Everybody’s darling?
Едва ли има винолюбител, който да не знае какви са вкусът и ароматният профил на совиньон блан. Почти синоним на бяло вино в България, поради разпространението си и маркетинговите стратегии, главно на вината от Нова Зеландия, сортът има както страстни привърженици, така и противници главно поради „пазарния монопол“ и подценяването на други също толкова, ако не и по-интересни бели сортове.
Но какво всъщност „може“ сортът? Освен че има благородни родители, единият от които кралят на червените: каберне совиньон, сортът е и с благороден произход: селцата Сансер и Пуи Фюме в Долината на Лоара. Въпреки че го намираме в ролята на родител в областта Бордо, сложни ДНК-изследвания посочват Долината на Лоара като негова родина и сортовете шенин блан и саванин като най-близки роднини, а грюнер велтлинер, пти мансенг, силванер и вердельо – като по-далечни. Името му вероятно произхожда от френското sauvage (“див”) и blanc (“бял”) и има генетични сходности и с друг френски сорт Savagnin.
Совиньон блан несъмнено е звездата на последните петнайсет години, освен заради разпространението си – почти навсякъде в Стария и Новия винен свят – и заради ароматния му профил. Совиньон блан е директно облагодетелстван от търсенията на отегчените от шардонето винени потребители. Сочните му и хрупкави киселини, както и атрактивните аромати бързо съумяват да го направят всеобщ любимец. Интересното при него е, че е в състояние по забележителен начин да отрази конкретни лозарски и енологични подходи и в зависимост от това се среща в два стила: „зелен” и “жълт”. В който и от двата стила да е издържан, совиньон блан принципно е без контакт с дъб. За окръгляне на вкуса и тялото и придаване на комплексност и дълбочина на виното е възможно т. нар. отлежаване върху дрождите (утайките) – процесът се нарича Sur Lie на френски и понякога това може да бъде отбелязано на етикета.
“Зеленият” стил се характеризира с интензивни, разпознаваеми аромати на зелена чушка, аспержи, трева, коприва, бръшлян, цариградско грозде и киви, придружени в идеалния случай от нотки на варовик и мокра скала; свежо, стегнато, сочно и много ароматно тяло. Вина в този стил идват предимно от Нова Зеландия, Южна Африка и Чили, като, разбира се, понякога и европейските могат да бъдат в този стил.
При “жълтия” стил в носа преобладават зряла круша, дюля, пъпеш, бъз, акация, бели и жълти цветя и препечена кора от хляб. Стилът е характерен за Европа: Сансер и Пюи Фюме във Франция, Алто Адидже и Фриули в Италия, Щайермарк в Австрия.
Има три винени региона, които изразяват почти като по учебник двата стила: Марлборо в Нова Зеландия (за първия стил) и Сансер и Пюи-Фюме в Долината на Лоара (за втория).
Във Франция совиньон блан заема трето място в лозята с бели сортове (след уни блан и шардоне) и безспорно най-чистият му израз идва от Сансер и Пюи-Фюме в Долината на Лоара. Сортовите и без контакт с дъб вина от лозята на двете градчета, често придружени от характерни тероарни нотки са всичко друго, но не безобидни и свежи леки вина. По-точната дума за описването им би била „запомнящи се“.
По всеобщо мнение най-вълнуващият совиньон блан извън границите на Франция е този от областта Марлборо в Нова Зеландия. За първи път е засаден през 70-те години на миналия век като експеримент, за да бъде купажиран с Мюлер-Тюргау. Всъщност обаче това не се случва и той се превръща във винената емблема на Нова Зеландия. Концентрираните, ароматни и плодови совиньон блани гарантират на малката островна държава стабилно място в световния винен елит.
В Калифорния, познат под името Fume Blanc (фюме блан), совиньонът показва как изглежда и в контакт с дъб. Понякога с една идея по-тромав за европейския вкус, но в общи линии интересна интерпретация на сорта.
В Северна Италия – Фриули и Алто Адидже – намираме сдържани на нос совиньон блани, най-добрите от които показват дълбочина и потенциал. Това са вината, към които можете да преминете в малко по-напреднал стадий от дегустационната си практика.
Първи май е освен „празник на труда“ и международния ден на Sauvignon Blanc.
