Винт или коркова тапа?
Корковата тапа съпровожда виното от векове и до днес тя се счита за най-надеждното средство за затваряне на винената бутилка. Малко вероятно е това да се промени скоро. Съдейки по актуалните статистики, коркът остава най-предпочитаният материал в световен мащаб. Все пак, тапата има своите недостатъци и проблеми, затова и непрекъснато се търсят нейни алтернативи, най-известна от които е винтовата капачка.
Корковата тапа се произвежда от кората на дъбовото дърво от семейство Quercus suber, което е разпространено най-вече по западното крайбрежие на Средиземно море – Испания, Северна Африка и особено Португалия (тамошните дъбови гори произвеждат 50% от корковите тапи на света). Формата на корковата тапа е цилиндрична, а дължината ѝ може да варира между 25 и 60 см: колкото по-дълга, толкова повече потенциал за отлежаване в бутилката се предполага, че ще има виното, затворено с нея. Независимо от качествата на корка, е възможна появата на един дефект, който е главната причина да се търси нейна алтернатива. Дефектът се причинява от химическото съединение 2,4,6-трихлороанизол (ТСА) и носи същото име – „корк“. Когато той е налице, говорим за „коркнати“ или „корквани“ вина. Няма как да разберем дали виното е заразено с ТСА, преди да сме отворили бутилката, нито пък състоянието на корковата тапа при изваждането ѝ от бутилката е в състояние да ни каже нещо повече. Оглеждането и помирисването ѝ от сервитьорите в някои ресторанти е ритуал без много смисъл: тапата може да бъде с идеален външен вид и въпреки това в каналчетата ѝ да се е загнездил ТСА.
ТСА e силно сетивно разпознаваемо вещество: човешките сетива го долавят във виното на нива от около 2-5 части на трилион (ppt), което е равно на 0.000000000002 грама в литър вино. За да си го представим нагледно, съотношението е като на 1 чаена лъжичка сол в хиляда плувни басейна с олимпийски размери. Човешките сетива бързо се адаптират към миризмата на ТСА, т.е. ако първото помирисване ви каже, че виното има корк, то по всяка вероятност е така. Често ароматите се сравняват с миризмата на мокра козина на куче, на мухлясал картон или мръсен парцал. Колкото повече миришете, толкова повече може да усъмните в преценката си, така че се доверете на първото си впечатление.
Именно този неприятен ефект е главната причина за търсене на алтернативи за затваряне на винените бутилки.
Винтовата капачка е дългопола алуминиева пластина, която се поставя на гърлото на бутилката. Слой от синтетичен материал или корк се използва като уплътнение. Допълнения към главното ѝ предимство (невъзможност за развиване на ТСА) са възможността за хоризонтално съхранение и значително по-дългото запазване на ароматите в отворена бутилка вино. На този етап все още липсва обширна статистика за това как стареят вината, затворени с нея. Тя се използва във виното от по-малко от 50 години, а затворените с нея бутилки на възраст над 20 години са единични бройки и в голямата си част се намират в личните колекции на избите именно с цел наблюдение.
Макар и да се налага трудно на някои традиционни пазари, разпространените възприятия, че винтовата капачка се използва предимно за евтини вина, са необосновани. Вината, затворени с винтова капачка, не са по-евтини или с по-ниско качество от затворените с корк. Решението е много повече технологично и стилистично: иновативни страни като Нова Зеландия, Австралия, САЩ, Швейцария и Австрия използват винтова капачка за над 80% от вината си, докато традиционни производители като Франция, Италия и Испания (България се числи към тази група) предпочитат корковата тапа.
Със сигурност винтовата капачка е по-удачната алтернатива за сектора HORECA, докато във винените си колекции предпочитаме да виждаме корк. Всичко е въпрос на традиция и навик. Затова, когато следващия път избирате бутилка, помнете, че виното ще бъде еднакво добро, независимо от това как е затворено. Единственото предимство е, че ако посегнете към винтова капачка имате 100% гаранция за качествен продукт. Но все пак не може да се отрече, че има известна емоционална сантименталност в използването на тирбушон.
